Острият сарказъм, е безспорно заслужен по отношение на всеки демократичен цирк. Днес се смеем на руският, но колко от нас са достатъчно наблюдателни за да забележат, че по същество, тяхния цирк, съвсем не е по-различен от българския или англосаксонския? Различни са опаковките и средствата, но целта и резултатите са едни и същи. Едни предварително избрани от deep state и големия брат хора, трябва да станат власт имащи, а власт нямащите трябва да бъдат убедени, че така трябва, и че не някой друг, а именно те са направили някакъв избор (информиран).
Какво се случва на едни демократични избори? По-добре осведомените и песимистите, не гласуват. Наивните и оптимистите, напротив. Те скачат по митинги, веят знамена, довеждат и сенилната си пра-баба да гласува, и избират...по-малкото зло. Всичко протича по план, но въпросните избиратели нямат никаква представа за него. Важно е правителството да се прероди и да живее още пет години. Правителството умря! Да живее правителството!
Популистката демагогия на предизборните обещания - лъжи, разбира се, няма да се сбъднат, но колко човека издребняват с четене на предизборни манифести, и години по-късно проверяват и сравняват? Единиците които го правят, са скучни, никой не им обръща внимание и трудно се добират до прайм тайм в медията.
Новите източни демокрации, не си заиграват прекалено с програмиране вота на избирателите. Той директно се купува или се подменя магически в урните. Предизборни кампании, разбира се има, но са толкова гротескни, грозни и мръсни, че дори и най-ревностните избиратели остават объркани и погнусени. Пренасищането с противоречива информация работи безотказно и стадото изпада в избирателен транс. Добре познатите пастирски похвати: "Гя, ъррр! Ваща мама ...!" са заменени с досиета, компромати, обещания от 1001 нощи, заплахи от девет планини в десета, кебапчета, кючеци, суха пара на ръка и гушкане на дечица пред камерата.
За разлика от източния, западния избирател се манипулира по-фино и с копринени ръкавици. Западния електорат е по-опитен и трябва да се култивира, програмира и побутва в желаната посока по-внимателно. Той е по-опасен и непредсказуем, защото е по-независим, въоръжен, и наистина вярва, че нещата зависят от него. Усети ли, че е воден за носа, нещата много бързо могат да преминат в една средновековна плоскост над която свистят гилотини.
Медията облъчва демоса с префинени продуктови стратегии, плод на специализирани институти от високоплатени пиари, статистици, психолози и социолози, стоящи зад компании като Facebook и Cambridge Analytica. Много внимателно и директно се формира точното информационно съдържание с което трябва да се захрани електоралното стадо за да тръгне в желаната посока. Resistance is futile и на тези които виждат и разбират за какво става въпрос, им остава да си скубят косите и да прегракват от крещене в местния Hyde Park.
По-активните, като Malcolm X и Martin Luther King, се отстрелват като вреден дивеч. По-умерените като Tommy Robinson, Andrew McMaster, Paul Harris, Bradley Manning, Julian Assange, Edward Snowden, Larken Rose, Adam Kokesh, Mark Passiо тнт. се преследват, арестуват и затварят по скалъпени обвинения. Демокрация?
Знаеш ли защо хора като д-р. Рон Пол никога няма да станат президенти и министри? Защото те никога не обещават "БЕЗПЛАТНИ" неща и защото цените на предизборните кампании на Тръмп и Хилъри гравитираха около един милиард долара. Тази на Тръмп беше под, а на Хилари над $1 милиард. Глас народен? Демократични избори? Ха!
Да се върна пак на актуалните в момента руски избори. Чудя се, защо подкрепящите Путин не заявят открито, че го подкрепят не защото е по-голям демократ, а защото е по-добър диктатор от Тръмп и неизмеримо по-добър от жалки марионетки като Меркел?
Другари, другарки, дами и господа, докога ще пристъпяме на пръсти около темата табу, че демокрацията е театър и програмирано съгласие зад които стоят дълбоко заровените корпоративни картели? Всички стратегически важни лостове се дърпат от едни големи пари на едни "наши хора", нямащи нищо общо с "глас народен" но ...ДЕМОКРАЦИЯ.
"Ама вие за диктатура ли се борите?" - ще гракне изумена демократичната общност.
Не, ние не желаем да бъдем тъпкани и ограбвани, нито от някоя откровено лява, нито от някоя прикрита и фино програмирана дясна диктатура. Ние желаем да сме свободни от правителствено насилие и кронистки грабеж.
Ние нямаме нужда от изборни циркове и правителствени мафии.
Доста робство и тиранство, другари, другарки, дами и господа!
"In the naive public-interest view, democracy works because it does what voters want.
In the view of most democracy skeptics, it fails because it does not do what voters want.
In my view, democracy fails because it does what voters want.
In economic jargon , democracy has a built-in externality. An irrational voter does not hurt only himself. He also hurts everyone who is, as a result of his irrationality, more likely to live under misguided policies. Since most of the cost of voter irrationality is external—paid for by other people, why not indulge?"
"The Myth of the Rational Voter: Why Democracies Choose Bad Policies"
by Bryan Caplan.
