В едно село живеела невинна дъщеря, нейното име Шийла. Той обича да играе в края на гората. Майка й винаги й напомняше недалеч в гората. Селяните вярвали, че хората, които са отишли твърде далеч в гората, никога няма да се върнат. Вътрешната част на гората беше покрита с гъста мъгла. Никой не може да намери пътя си вкъщи, ако бъдат изгубени. Шийла винаги си спомня посланието на майка си. Но той също беше любопитен да познава мъгливия район.
Всеки път, когато отишла да свири, майката на Шийла винаги му давала торба с бисквити, бонбони, шоколад и бутилка плодов сок. Чейла често стига до граничната граница в гората. Той седи под дървото и се наслаждава на обяда си там. Шийла нямаше търпение да влезе в мъгливия район. Но се страхуваше.