Лъв – живот, прайд и поведение на върховния хищник

Лъв – царят на животните, върховния хищник. Научното име на лъвът е Panthera leo, голяма, мощна котка от семейство Felidae, която е на второ място по размер след тигъра.

ЛЪВ

Лъвът е известен върховен хищник, което означава че няма естествен враг. Пословичният „цар на животните“, лъвът, е едно от най-известните диви животни от най-ранни времена. Лъвовете са най-активни през нощта и живеят в различни местообитания, но предпочитат пасищата, саваната, гъсти храсталаци и открити гори.

В исторически план те са се простирали в голяма част от Европа, Азия и Индия малко по-малка раса, която живее под строга защита в представлява . Изолирана популация от около 650 азиатски лъва Сахара, но сега се срещат главно в някои части на Африка, на юг от Национален парк Гир и резервата за диви животни.

Лъв – основни характеристики

Лъвът е добре замускулена котка с дълго тяло, голяма глава и къси крака. Размерът и външният вид варират значително между половете. Изключителната характеристика на мъжа е неговагрива, която варира между различните индивиди и популации. Може да липсва напълно; може да има ресни по лицето; или може да е пълно и рошаво, покриващо задната част на главата, врата и раменете и продължаващо към гърлото и гърдите, за да се съедини с ресни по корема.

При някои лъвове гривата и ресните са много тъмни, почти черни, което придава на котката величествен вид. Гривата кара мъжките да изглеждат по-големи и може да служи за сплашване на съперници или за впечатляване на бъдещи партньори. Порасналият мъжки е дълъг около 1,8–2,1 метра (6–7 фута), с изключение на 1-метровата опашка; той е висок около 1,2 метра в рамото и тежи 170–230 кг (370–500 паунда).

Женската или лъвицата е по-малка, с дължина на тялото 1,5 метра, височина на раменете 0,9–1,1 метра и тегло 120–180 kg. Козината на лъва е къса и варира в цвят от светло жълто, оранжево-кафяво или сребристо сиво до тъмно кафяво, с кичур на върха на опашката, който обикновено е по-тъмен от останалата част от козината.

Лъвски прайд

Лъвовете са уникални сред котките с това, че живеят в група или прайд. Членовете на прайда обикновено прекарват деня в няколко разпръснати групи, които могат да се обединят, за да ловуват или да споделят храна. Прайдът се състои от няколко поколения лъвици, някои от които са роднини, по-малък брой мъжки за разплод и техните малки. Групата може да се състои от по-малко от 4 или до 37 члена, но около 15 е средният размер.

Всеки прайд има добре дефиниран територия, състояща се от основна зона, която е строго защитена срещу нахлуващи лъвове, и периферна зона, където се допуска известно припокриване. Когато плячката е в изобилие, площта на територията може да бъде толкова малка, колкото 20 квадратни километра (8 квадратни мили), но ако дивечът е оскъден, може да покрие до 400 квадратни километра. Известно е, че някои прайди използват една и съща територия в продължение на десетилетия, като предават района между женските.

лъвски прайд

Лъвовете провъзгласяват територията си с рев и маркировка за аромат. Техният отличителен рев обикновено се излъчва вечер преди нощен лов и отново преди ставане на зазоряване. Мъжките също декларират присъствието си, като уринират върху храсти, дървета или просто на земята, оставяйки остра миризма след себе си. Дефекацията и триенето в храстите оставят различни ароматни следи.

Има редица конкуриращи се еволюционни обяснения защо лъвовете формират групи. Големият размер на тялото и високата плътност на тяхната основна плячка вероятно правят груповия живот по-ефективен за женските по отношение на разхода на енергия. Групи от женски, например, ловуват по-ефективно и са по-способни да защитят малките от мъжки детеубийци и тяхната територия за лов срещу други женски. Относителното значение на тези фактори се обсъжда и не е ясно кой е отговорен за установяването на груповия живот и кои са второстепенни ползи.

Ловуване

лъвове около плячката си

Лъвовеловят голямо разнообразие от животни, вариращи по размер от гризачи и < i=4>павианс капски (или африкански) бивол и хипопотами, но те ловуват предимно средни до големи копитни животни като гну, зебри и или диви кучета. Лъвиците, живеещи в открита савана, правят по-голямата част от лова, докато мъжките обикновено присвояват храната си от убийствата на женските. Мъжките лъвове обаче също са умели ловци и в някои райони ловуват често.

Прайд мъжките в храсталаци или гористи местообитания прекарват по-малко време с женските и ловуват по-голямата част от собствената си храна. Номадските мъже винаги трябва да осигуряват собствената си храна. гепарди, хиени, но само ако индивидът е млад или особено болен. Те с готовност ядат всяко месо, което намерят, включително мърша и пресни убити животни, които изчистват или крадат насила от жирафи и слонове. Предпочитанията за плячка варират географски, както и между съседните прайдове. Известно е, че лъвовете улавят антилопи

Въпреки че група ловуващи лъвове е потенциално най-страшната хищническа сила на сушата, голяма част от техните ловове са неуспешни. Котките не обръщат внимание на посоката на вятъра (който може да пренесе миризмата им на плячката) и се уморяват след бягане на кратки разстояния. Обикновено те дебнат плячка от близкото прикритие и след това избухват, за да я прегазят в кратък, бърз бяг. След като скочи върху плячката, лъвът се хвърля към врата й и хапе, докато животното не бъде удушено. Други членове на прайда бързо се тълпят наоколо, за да се хранят с убитото, обикновено се борят за достъп.

Ловът понякога се провежда на групи, като членовете на прайда обкръжават стадо или го приближават от противоположни посоки, след което се приближават за убийство в произтичащата от това паника. Котките обикновено дефилират и след това почиват няколко дни в близост до него. Възрастен мъж може да консумира повече от 34 кг (75 паунда) месо на едно хранене и да почива една седмица, преди да поднови лова. Ако плячката е изобилна, и двата пола обикновено прекарват 21 до 22 часа на ден в почивка, сън или седене и ловуват само 2 или 3 часа на ден.

Размножаване и жизнен цикъл на лъвът

размножаване при лъвовете

И двата пола са полигамни и се размножават се през цялата година, но женските обикновено са ограничени до един или двама възрастни мъжки от прайда си. В плен лъвовете често се размножават всяка година, но в дивата природа те обикновено се размножават не повече от веднъж на две години.

Женските са възприемчиви към чифтосване в продължение на три или четири дни в рамките на широко променлив репродуктивен цикъл. През това време една двойка обикновено се чифтосва на всеки 20-30 минути, с до 50 копулации за 24 часа. Такова удължено съвкупление не само стимулира овулацията при женската, но също така осигурява бащинство за мъжа чрез изключване на други мъже. Периодът на бременност е около 108 дни, а размерът на котилото варира от едно до шест малки, две до четири са обичайните.

Новородените малки са безпомощни и слепи и имат гъста козина с тъмни петна, които обикновено изчезват с узряването. Малките са в състояние да следват майките си на възраст около три месеца и се отбиват на шест или седем месеца. Те започват да участват в убийства на 11 месеца, но вероятно не могат да оцелеят сами, докато не навършат две години. Въпреки че лъвиците кърмят малки, различни от своите, те са изненадващо невнимателни майки и често оставят малките си сами до 24 часа.

лъвица с малките си

Съществува съответно висока смъртност ( 86% в Серенгети), но нивата на преживяемост се подобряват след двегодишна възраст. В дивата природа полова зрялост достига на три или четири години. Някои женски малки остават в прайда, когато достигнат полова зрялост, но други са принудени да напуснат и се присъединяват към други прайдове или се скитат като номади. Мъжките малки биват изгонвани от прайда на около тригодишна възраст и стават номади, докато станат достатъчно големи, за да се опитат да поемат друг прайд (след петгодишна възраст).

Много възрастни мъже остават номади за цял живот. Възможностите за чифтосване за номадските мъжки са редки, а конкуренцията между мъжките лъвове за защита на територията на прайда и чифтосване с женските прайд е ожесточена. Сътрудничещите партньорства от двама до четири мъжки са по-успешни в поддържането на притежание с гордост, отколкото отделни индивиди, а по-големите коалиции раждат повече оцелели потомци на мъжки. Малките коалиции обикновено се състоят от свързани мъже, докато по-големите групи често включват несвързани индивиди. Ако нова кохорта мъжки успее да поеме прайда, те ще се стремят да убият малки малки, родени от техните предшественици. Това води до съкращаване на времето преди майките на малките да са готови да се чифтосват отново.

Женските се опитват да предотвратят това детеубийство, като се крият или директно защитават малките си; лъвиците обикновено са по-успешни в защитата на по-възрастните малки, тъй като биха напуснали прайда по-рано. В дивата природа лъвовете рядко живеят повече от 8 до 10 години, главно поради атаки от хора или други лъвове или ефектите от ритници и пробождания от планирана плячка животни. В плен могат да живеят 25 или повече години.

Лъв – хабитат и популация

По време на Плейстоценската епоха (преди 2 600 000 до 11 700 години) лъвовете са обитавали цяла Северна Америка и Африка, през повечето от < /span> и Близкия изток в Индия. Генетичните изследвания показват, че лъвът е еволюирал в източна и южна Африка, диверсифицирайки се в редица подвидове – като Анадола и през БалканитеВарварски лъв (Panthera leo leo) от Северна Африка, пещерен лъв (P. leo spelaea) от Европа, Американски лъв (P. leo atrox) от Северна и Централна Америка и Азиатски лъв (P. leo persica) от Близкия изток и Индия— започвайки преди около 124 000 години.

Лъвовете са изчезнали от Северна Америка преди около 10 000 години, от Балканите преди около 2000 години и от Палестина по време на кръстоносните походи. До 21-ви век техният брой е намалял до няколко десетки хиляди, а тези извън националните паркове бързо губят местообитанията си заради селското стопанство.

Международният съюз за опазване на природата (IUCN) вписва видовете като уязвим и няколко подвида са измрели. Понастоящем основната крепост на лъва е в Африка на юг от Сахара, а азиатският лъв съществува само като остатъчна популация, съставена от приблизително 500 индивида, обитаващи индийския Национален парк Гир на полуостров Катиавар. Близкото генетично сходство на азиатския лъв с вече изчезналия берберийски лъв обаче събуди надежди сред природозащитниците, че възстановена популация на последния може да бъде установена в Северна Африка.

Конфликтите с хората, особено пастирите, извън парковете, са основен проблем и хората, живеещи около парковете, остават преобладаващият източник на смъртност за повечето популации. През 1994 г., например, вариант на кучешката чума причини смъртта на около 1000 лъва в Националния парк Серенгети. Явният източник на вируса са домашните кучета, живеещи в периферията на парка.

Въпреки тези предизвикателства, популациите на лъвове са здрави в много африкански резервати и в Гир и са основна туристическа привлекателност. Високата гъстота на популацията на лъвовете обаче може да бъде проблем не само за местните животновъди, но и за гепард и Африканско диво куче— критично застрашени месоядни животни, които губят убитите, малките и живота си в полза на лъвовете.