Ето, колко е добро и колко угодно, да
живеят братя в единомислие - псалм 133
Мечът се претопи,
копието се захвърли,
хората са вече братя,
а не врагове първи.
Задружно те пеят
под мелодията на лира
и гледат как зреят
плодовете на мира.
Над тях бял гълъб лети
и няма я мисъкта за война.
Така човечеството реши
и изчезна тя от света.
