Сонети Сонеты Sonnets

< Сонети Сонеты Sonnets 1

Макар и вече с доста опит придобит ,
поел и мъничко житейска твърдост.
Опивам се да демострирам мъдрост ,
чрез стих небрежен за душата лековит.

Но как така се случва всеки ден ,
че нещо ново от живота ще науча .
Урок, понякога болезнен ще получа,
бидейки на мечтите вечно в плен.

Изгрявам всяка сутрин, като слънце,
пресичам улиците, като небосвод.
опитвам всеки срещнат да даря.

Дори и с малко на надежда зрънце,
да го посее в своя запустял живот,
за да пожъне някой ден една мечта.

Хоть не поэт я, да и часом не художник,
Но в предвкушении наступающей весны
Рисую мысленно картины – миражи,
Зимы пока еще изтерзанный заложник .

Но все же чувствую, хотя и не уверен,
Весною будет ветер теплый перемен,
Прогонит прочь весь зимний тлен
Тот, что терпеть я больше не намерен.

И хоть я знаю вместе нам не по пути,
Все так же сердце мучится тоскою,
Все так же продолжаю я к тебе идти,
Плененый, очарованный тобою.

И хоть еще не видно солнца из за туч,
Не покидай меня надежды нежный луч .

I don’t believe in this terrific statement ,
Considered like it is almost done.
Our love and our friendship replacement ,
Because the real ones already gone.
But what I see so often makes me sad
The truth is really terrible sometimes
How could reality become so bad ,
And is it abides for our lonely lifetimes?
But does it mean that I should lose my faith,
Believing someone’s false and cruel speeches?
I’ll never be my heart’s cowardly wraith
And stay away from all those lying preachers.
And when it is a question of a love or true
I will step forward and just say “I’ll do”!
https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=1608379389199284&id=100000817153328