Играехме покер само двамата. Не ми бяха останали много чипове. Тя раздаде картите, погледнах и видях асо и поп. В такава ситуация решението е очевидно.
-- Ол ин - казах аз - и бутнах напред всичките си останали чипове.
Тя погледна картите си и поигра със своите чипове.
-- Какво ти се падна? - попита тя, пое безшумно въздух и се концентрира. Издиша бавно.
-- Плащам - каза тя и обърна картите си.
Видях седмица и тройка с различен цвят. "Супер, помислих си аз, водя." Тя обърна пет карти и за мое съжаление на нея се падна чифт седмици, а на мен нищо. С усмивка тя прибра всичките чипове. В мен се породи подозрение.
-- Не играеш честно - обвиних я - да не използва телепатия или ясновиждане?
Тя само се засмя.
-- Давам ти стимул да се научиш на тях, повярвай, мотивите ми са съвсем безкористни - сподели тя като броеше спечеленото. Забеляза физиономията и се опита да ме обнадежди по свой собствен начин.
-- Показах областите, върху които има нужда да работиш. Аз съм нещо като твой учител. Няма нужда да се тревожиш за заплата.
-- И това оставаше, да почнеш да ми пращаш фактури - засмях се. Вдигнах ръката си и един черен чип се изстреля като привлечен от магнит и се залепи върху дланта ми.
-- Ей, върни ми го.
-- Май не успя да предвидиш това. Ученето е двупосочен процес. Ха-ха.
-- Лицето ѝ се усмихна отново.
-- Добре ще те оставя да му се порадваш за малко преди пак да ти го взема.
-- Искаш ли да плуваме в изкуственото езеро?
-- Да, последният ще изпълнява всичко което победителят поиска от него за 1 ден.
-- Имаш сделка. - и двамата хукнахме към него.
