Да хванеш звезда

Петролният магнат дръпна от дебелата си пура и я остави на абаносовото си бюро с ръка накичена с масивни златни пръстени. Избълва дим, който се сблъска с въздуха и се разпиля във всевъзможни форми. Хората в залата го наблюдаваха внимателно.

-- И така, господа, условията са ясни, който пръв ми залови тази звезда и ми я донесе жива ще бъде възнаграден пребогато.

Ловците държаха папки с цялата налична информация. В тях имаше снимка на момиче със русо-оранжева коса и искрящи сини очи. Един от тях, Джон Милтън се позаинтересува с какво ли тя е привлякла вниманието на милиардера, каква е предисторията. Освен снимката там беше написано : име - неизвестно, години - неизвестни, местожителство - неизвестно, националност - неизвестна, история - неизвестна. "Как ли тогава е звезда?" - помисли си той. Колко интригуващо.
Свърза се с един приятел в една агенция по разузнаване, който направи дийп имидж сърч във всички бази данни, което означава кадри от камерите на всички магазини, банки, автобуси, смартфони, лаптопи, смарт-телевизори, летища, кафенета и училища по целия свят, но за негова изненада нямаше съвпадение. Нищо. Засмя се. "Къде да я търся сега, в Сахара или в Тибет?" Оказа се в безизходица, но не се отчая. Наградата беше достатачно голяма. След няколко дена му хрумна идея.

-- Здравейте, казвам се Джон Милтън и научих за вас от интернет. Носи се слава че сте най-добрата в своя ... бранш.
-- Да, с какво мога да ви помогна? - каза мургавата жена.
Той извади снимката и я подаде.
-- Много важно за мен е да я намерите.
Тя взе снимката, затвори очи и се концентрира. Мълчанието продалжи няколко минути. Очите и се отвориха с изненада.
-- Не мога да повярвам.
-- Намерихте ли я?
-- Да.
-- Е къде е ?
Вместо отговор тя само вдигна пръст нагоре.
-- Какво значи това?
-- Сириус.
-- Какво?
-- Тя е на Сириус.
-- Are you serious?!
-- Да, няма място за съмнение.

Трябваше му малко време да се опомни. Брей, значи е била истинска звезда. Е как да я залови сега, провери и NASA нямаха полети натам скоро. "Нищо, щом аз не мога да отида там, ще я накарам тя да дойде при мен." Попита жената дали може да му даде допълнителна информация. Тя поклати глава. Сега вече се замисли сериозно. Как да влезе във връзка с нея? Едва ли има имейл или фейсбук. А дори и да имаше телефон, тарифата сигурно щеше да е колкото държавния дълг на САЩ. И все пак тази мисъл остана в ума му.
Мина месец и още не беше измислил нищо. Съдейки по останалите, никой не беше напреднал особено. "Ама че напредък" - помисли си той докато се връщаше в хотелската си стая. Отключи вратата, влезе и за негова изненада в хола, седнала на един стол единия крак върху другия с ръце на облегалките като член на царското семейство, с лека усмивка го наблюдаваше същото момиче, което не беше излизало от ума му откакто за първи път го видя на снимка. А очите и грееха като слънца.

-- Здравей.
-- Как влезе тук? Вратата беше заключена, а сме на 14-я етаж?
Тя само махна с ръка.
-- Има си начини, не го мисли толкова.
-- Откъде се взе, коя си ...
-- Виждам че въпросите напират в ума ти. Буквално. Така че ще отговоря както си му е реда. Отдавна не съм била тук и реших да намина за кратко.
-- Как се казваш?
-- Оттам откъдето идвам нямаме имена. Можеш да ме наричаш както си искаш. Няма значение. Защо съм тук? Нали ме повика. Аз отговарям на всички молби отпратени към мен.
-- А на колко си години?
-- Няма да ми повярваш - лицето и на ученичка се засмя. - Но по-добре седни, виждам че ти идва в повече.
Джон послуша съвета и и отпусна омекналите си колена на най-близкия стол. В главата му почнаха да се въртят всевъзможни планове за това как да я залови и предаде на богаташът.
-- Няма нужда да използваш сила. Така или иначе няма да успееш, а и аз дойдох тук доброволно нали.
Той въздъхна и вдигна ръце.
-- Имаш право, но бих искал да знам защо този човек те иска толкова много, каква е историят между вас?
-- Историята е малко дълга за разказване, но мога да ти я предам по-накратко ако искаш.
-- Хм, добре.
В отговор тя стана, доближи се до него и с десния си показалец го докосна малко над очите.
-- Ще отнеме около секунда - каза тя и Джон се пренесе в спомените и ...

Видя едно малко и бедно момче на около 12-13 години. То мечтаеше да стане най-богатия човек на света. Не го интересуваше как или с какви средства ще успее, гледаше право към целта. Всяка вечер то гледаше към звездите и се молеше да успее. Един път след като си легна усети в полубудно състояние как има някой друг в стаята с него. Положи услилие да се събуди и видя за своя изненада, че в стаята му има гостенка. Тя светна лампата.
-- Коя си ти?
-- Ако ти кажа че съм Дядо Коледа едва ли ще ми повярваш, но виж Снежанка по-може. Не се притеснявай тук съм за кратко.
-- Откъде си?
В отговор тя само погледна към прозореца обсипан със звезди и посочи една.
-- Подочух че искаш да станеш богат.
-- Откъде знаеш това? - той не беше казвал на никой.
-- Имам дарбата да долавям силни желания - очите и се отвориха малко по-нашироко - и даже и да ги изпълнявам.
-- Добре, направи ме много богат.
-- Сигурен ли си ?
-- Да, имам ли пари ще имам всичко.
Тя въздъхна.
-- Добре, всяка нощ през следващата седмица ще ти предам всички тайни за парите, които само най-богатите на този свят знаят.
-- А ще те видя ли отново?
-- Не, уроците ще са по време на сън. Аз ще те виждам, но ти мен не.
-- Добре тогава, може ли поне една снимка за спомен.
-- Може, защо да не може. - каза тя и се прозя.
На следващата сутрин той се събуди по-късно от обичайното. Мислеше си че е имал доста реалистичен сън, докато погледът му не попадна на снимката с мистериозното момиче със греещите очи. Въпреки това той стигна до извода, че всичко това е било един сън, а снимката я скри в мазето и удобно забрави за нея.
През следващите няколко години късметът му се усмихна. Почна работа, спечели много пари, основа своя компания и стана милионер. Сякаш имаше усет за това как стават нещата. Превърна милионите си в милиарди, а неговите конкуренти не можеха да си обяснят успеха му по никакъв начин. И той всъщност не можеше да си го обясни, но това не пречеше на състоянието му да достига все по-големи размери.
Въпреки това не беше щастлив. Все нещо му липсваше и колкото и пари да имаше това усещане не изчезваше. Опита се да разбере какво му липсва, но без успех. В един момент спомените за странната посетителка изплуваха в съзнанието му. "Ако успея да я видя отново, със сигурност ще ми даде това което искам."
Джон се върна в настоящето.
-- Значи си имала пръст в това.
В отговор тя насмешливо духна върха на показалеца си все едно е пистолет.
-- Това е станало значи. Сега просто трябва да отидем заедно при него и ...
-- Тук грешиш, няма да отида при него втори път.
-- Но нали уж отговаряш на всички молби отпратени към теб.
-- Да, но понякога отговорът просто е - не.
-- Но той има нужда от теб, ти си отговорна за цялата ситуация.
-- Не мисля така. Аз само му дадох средствата с които да осъществи желанието си. Това което търси не е в мен, а в него самия. Като го видиш му прати поздрави и кажи че щом богатството му не го прави щастлив да го раздаде.
-- Виждам че няма да мога да те убедя. Мога ли поне да те снимам като доказателство?
--Не, не съм си сложила грим. - ухили се тя - а и ме чакат други задачи така че трябва да тръгвам.
-- Но ... - каза Джон, вадейки смартфона си.
-- Достатъчно, заспивай ...

Джон отвори очи. Беше станало нощ.
-- Измъкна ми се. Заедно с наградата. Жалко. Наистина ли беше от Сириус?
Вдигна телефона си от земята. Включи го за да види колко е часа и видя на скрийнсейвъра си снимка на едно красиво, ухилено и изплезено лице със русооранжева коса и две дълбоки сини очи.