Steemit Whitepaper translated into Bulgarian ! Steemit Whitepaper преведена на български ! Part 8

Justifying Minimum Balances

The concept of forcing users to maintain a minimum balance flows naturally from the value of a user . Anyone running a business knows that every single user has significant value. 11 Businesses spend anywhere from $30 to $200 to acquire a user. Sometimes they pay users directly, other times they pay for advertizing, and still other times entire companies are bought just for their user base. After a company acquires a user they often given them many free services just to keep them around long enough to monetize them through some other means.

Ripple uses a minimum balance that scales with account resource use and requires that 12 new accounts get funded with at least this minimum balance. Currently this minimum balance is about $0.15 which is greater than the $0.10 we estimated would allow someone to transact freely at least once per week.

A blockchain can enforce a minimum value per user through the simple process of requiring a minimum balance. Any business that wishes to bring a new customer to the blockchain can pre-fund that user’s account with the minimum balance that would allow them to transact. Requiring a relatively large fee ($1.00) to sign up new users will naturally force anyone offering free accounts to vet the quality and uniqueness of each account before registering them with the blockchain.

Maintaining a minimum balance is effectively the same as making users pay transaction fees with the interest they could have earned on their balance. The minimum balance is simply the balance required to earn enough interest to pay a fee in a relatively short period of time.

Fortunately, the minimum balance required can be as low as a dollar and this is something users can understand and appreciate. The opportunity cost of lost interest doesn’t incur the cognitive cost of a micro-fee and is far more acceptable to users.

The STEEM used to pre-fund an account is Powered Up in the new account (i.e., converted to Steem Power).

Оправдаване на минималните салда

Концепцията за принуждаване на потребителите да поддържат минимален баланс естествено произтича от стойността на потребителя. Всеки, който работи в бизнеса, знае, че всеки един потребител има значителна стойност. Бизнесът заплаща навсякъде от $ 30 до $ 200, за да придобие потребител. Понякога те плащат директно на потребителите, друг път плащат за рекламиране, а други пъти цели компании се купуват само за тяхната потребителска база. След като една компания придобие потребител, често им дава много безплатни услуги, само за да ги задържи достатъчно дълго, за да си осигурят приходи чрез други средства.

Ripple използва минимален баланс, който се мащабира с използването на ресурсите на профила и изисква 12 нови сметки да бъдат финансирани с поне това минимално салдо. В момента това минимално салдо е около $ 0.15, което е по-голямо от $ 0.10, което според нас ще позволи на някого да сключва сделки свободно поне веднъж седмично.

Една блокверига може да наложи минимална стойност на потребител чрез прост процес на изискване на минимален баланс. Всеки бизнес, който желае да въведе нов клиент в блок-веригата, може да финансира предварително профила на този потребител с минималния баланс, който би им позволил да сключат сделка. Изискването на сравнително голяма такса (1,00 щ.д.) при регистриране на нови потребители естествено ще принуди всеки, който предлага безплатни сметки, за да провери качеството и уникалността на всяка сметка, преди да ги регистрира в блокверигата.

Поддържането на минимално салдо е също толкова ефективно, като прави потребителите да плащат транзакционни такси с лихвата, която биха могли да спечелят от салдото си. Минималното салдо е просто изискуемото салдо, за да се спечели достатъчен интерес да се плати такса в сравнително кратък период от време.

За щастие минималният баланс може да бъде толкова нисък, колкото един долар и това е нещо, което потребителите могат да разберат и оценят. Възможността за загубена лихва не засяга когнитивната цена на микро-таксата и е много по-приемлива за потребителите.

Параметърът, използван за предварително финансиране на сметка в STEEM е сила, и се активира в новата сметка (т.е. преобразува се в "Steem сила").

Adjusting the Reserve Ratio

Rate limiting requires that the network adjust the reserve ratio quickly enough to mitigate the impact of an attacker attempting to flood the network. Let’s assume the attacker has a large balance, say 1% of the available tokens. If we also assume that the network targets 50% utilization, then a sustained attack should find this user throttled to 25% of network capacity assuming everyone else is also using 25% of the capacity. Stated another way, the largest single user should never be able to consume more than 50% of the target capacity unless they own more than 50% of the SP.

Let’s use an initial reserve ratio of 200x. Due to fractional reserves, this means someone holding 1% of the tokens has the right to demand transactions totalling 2x the maximum block size. In order to bring the network usage of the attacker down to 25% the reserve ratio would have to fall to 25x. This would cause the minimum balance required to transact once per week to grow by 8x.

The blockchain can establish a response rate that says any sustained increase in usage should be brought down to the target capacity in within a short period of time (say 30 seconds). An attacker attempting to spam the network shouldn’t be able to disrupt service for normal users for more than a minute.

While reductions in the reserve ratio must be quick and non-linear to counter abuse, increases in the reserve ratio should be slow and linear. If the network adjusted in both directions in just 30 seconds then an attacker could pulse the network. A flood of transactions should be corrected in 30 seconds and then take a hour to return to their pre-attack levels. Under this model the attacker could flood the network for 30 seconds per hour or less than 1% of the time.

There must be a slow constant upward pressure on the reserve ratio any time network usage is below 50% until the network hits the maximum reserve ratio. The maximum reserve ratio determines the minimum required stake to flood the network in short bursts.

Any user with fewer than TOTAL_TOKENS / (2*RESERVE_RATIO) will be unable to produce enough transactions to fill even a single block. With a reserve ratio of 200, this means any user with less than 0.25% of the currency cannot create enough transactions to delay anyone’s service.

Регулиране на резервния коефициент

Ограничението на скоростта изисква мрежата да коригира резервното съотношение достатъчно бързо, за да смекчи въздействието на нападателя, който се опитва да наводни мрежата. Да предположим, че нападателят има голям баланс, да речем 1% от наличните символи. Ако приемем също така, че мрежата е насочена към 50% използване, тогава продължителна атака трябва да намери този потребител да достигне 25% от капацитета на мрежата, като се предположи, че всички останали използват 25% от капацитета. По друг начин, най-големият потребител няма да може да консумира повече от 50% от целевия капацитет, освен ако притежава повече от 50% от SP.

Да използваме първоначално съотношение на резерви от 200x. Поради частични резерви, това означава, че някой, притежаващ 1% от символите, има право да изисква сделки на обща стойност 2 пъти максималния размер на блока. За да се намали употребата на мрежата на атакуващия до 25%, коефициентът на резерви трябва да падне до 25 пъти. Това би довело до нарастването на минималния баланс, изискван за транзакции веднъж седмично, с 8 пъти.

Блоковата верига може да установи степен на отговор, според която всяко продължително увеличение на употребата трябва да бъде намалено до целевия капацитет в рамките на кратък период от време (да речем 30 секунди). Нападателят, който се опитва да спами мрежата, не трябва да може да наруши услугата за нормалните потребители за повече от минута.

Макар че намаляването на коефициента на резерви трябва да бъде бързо и нелинейно, за да се противодейства на злоупотребите, увеличаването на коефициента на резерви трябва да бъде бавно и линейно. Ако мрежата се коригира в двете посоки само за 30 секунди, тогава нападателят може да пулсира мрежата. Потокът от транзакции трябва да бъде коригиран за 30 секунди и след това да отнеме един час, за да се върнете към нивата преди атака. При този модел атакуващият може да наводни мрежата за 30 секунди на час или по-малко от 1% от времето.

Трябва да има бавен постоянен натиск отгоре върху коефициента на минималните резерви по всяко време, когато използването на мрежата е под 50%, докато мрежата не достигне максималното съотношение резерви. Максималното резервно съотношение определя минималния задължителен дял за наводняване на мрежата в кратки периоди.

Всеки потребител с по-малко от TOTAL_TOKENS / (2 * RESERVE_RATIO) няма да може да генерира достатъчно транзакции, за да запълни дори един блок. При резервно съотношение 200 това означава, че всеки потребител с по-малко от 0,25% от валутата не може да създаде достатъчно транзакции, за да забави услугата на никого.

Effectiveness Relative to Fees

To compare the effectiveness of rate limiting to fees we must consider how the two systems react to intentional network flooding by an attacker. Under Bitcoin an attacker with $10,000 dollars could disrupt service for an entire day by filling every single block. The same attacker would be unable to disrupt service for even a single block under the dynamic fractional reserve rate limiting approach.

If we go to a more extreme case and assume the attacker holds 1% of all coins then we presume an attacker with $60 million dollars. Such an attacker could deny the Bitcoin blockchain service for 16 years unless the miners increased fees or capacity. Even if fees were raised to $15 per transaction, the attacker could still keep the network flooded for 16 days.

Under the rate limiting approach, someone who holds 1% of all coins with an intent to flood the network would achieve their goal for less than 30 seconds.

Ефективност спрямо таксите

За да сравним ефективността на ограничаването на тарифите с таксите, трябва да обмислим как двете системи реагират на умишлено наводняване на мрежа от нападател. Под Bitcoin нападател с $ 10 000 може да наруши обслужването за цял ден, като попълни всеки един блок. Същият нападател няма да може да наруши обслужването дори за един блок при подхода за динамичен резервен лимит.

Ако отидем в един по-екстремен случай и предположим, че нападателят държи 1% от всички монети, тогава предполагаме, че е нападател с $ 60 милиона долара. Такъв нападател може да отрече услугата за блокиране на Bitcoin в продължение на 16 години, освен ако миньорите не са увеличили таксите или капацитета си. Дори ако таксите бяха повишени до 15 щ.д. на транзакция, нападателят все още можеше да задържи мрежата за 16 дни.

При подхода за ограничаване на лихвения процент някой, който държи 1% от всички монети с намерение да наводни мрежата, би постигнал целта си за по-малко от 30 секунди.

Renting vs. Buying vs. Time Sharing

When someone owns a house they expect the right to use the house for free. If a group of people buy a house together then each can expect the right to use the house proportional to their percentage ownership in the house. A fee based blockchain is like renting the house from its owners, whereas rate limiting is like a timeshare among owners.

If a house is owned by multiple people then those individuals must decide how they wish to timeshare the house. Someone who owns 50% of the house but only uses it one weekend per year might expect to be paid by the individuals who take their unused time. This is the mindset of a fee based system

On the other hand, someone who owns 50% of the house is speculating that demand for the house will increase in the future and they will be able to sell their stake for more. Any owner who owns more of a house than they use becomes a real estate speculator. With this mindset rather than collecting rent, they collect appreciation

The value of a share is derived from how much time it can potentially grant its owner. Owning 1% of a house and getting it 1 weekend per year is the lowest value of a share. However, if half of the shareholders never use their weekend, then the value per timeshare rises to 2 weekends per year. If those inactive users instead opt to rent their unused time, then it falls back to 1 weekend per year. If those unused timeshares were sold to people who would use them then the value of a timeshare would fall by 50%. Unless the rent collected is greater than the fall in share value the timeshare owners are making an economic miscalculation.

Using this rationale we can assume that a system based on fees will either be more expensive for its users or be less profitable for its collective owners. An individual small owner may profit by renting out his small time slice, but only at the expense of all other timeshare owners. In effect, the cost of the falling timeshare value is shared among all owners whereas the profits are centralized in the single owner who decided to rent his share.

We can conclude from this that a blockchain is best served by not using usage fees at all. If a usage fee were to be charged as an alternative to rate limiting, then it should be the equivalent of buying enough timeshares and committing to hold them long enough to gain the right use it once.

Stated another way, a transaction fee should be equal to the minimum account balance necessary to transact once per week and it should be refunded at the end of the week. Assume the minimum account balance is $1 and allows someone to transact once per week. If someone with a $1 balance that wishes to perform 5 transactions at once they will have to increase their balance to $5 for a week either before or after their transactions.

In theory a market could form where users can borrow the stake required. In practice it is more efficient for users to simply buy and sell the timeshares necessary to meet their desired usage rate. In other words, the cost of negotiating micro-loans is greater than the cost of maintaining a balance suitable for your maximum weekly usage.

Decentralized rate limiting of transactions can enable new types of decentralized applications that were not viable when every use of the application required a micropayment. This new model gives application developers the ability to decide if and when to charge their users for transactions.

Наемане срещу купуване срещу споделяне на време

Когато някой има къща, той очаква правото да използва къщата безплатно. Ако група хора купуват къща заедно, всеки от тях може да очаква правото да използва къщата пропорционално на процентното им участие в къщата. Такса базирана блок-верига е като наемане на къщата от нейните собственици, докато ограничаването на лихвения процент е като временно ползване на собственост сред собствениците.

Ако една къща е собственост на множество хора, тогава тези лица трябва да решат как искат да ползват временно къщата. Някой, който притежава 50% от къщата, но я използва само един уикенд на година, може да очаква да бъде платен от лицата, които споделят неизползваното време. Това е мисленето на система, базирана на такси

От друга страна, някой, който притежава 50% от къщата, спекулира, че търсенето на къщата ще се увеличи в бъдеще и те ще могат да продадат своя дял за повече. Всеки собственик, който притежава повече къща, отколкото използва, се превръща в спекулант на недвижими имоти. С този начин на мислене, вместо да събират наема, те събират възнаграждения

Стойността на една акция произтича от колко време може потенциално да предостави на собственика си. Притежаването на 1% от къщата и получаването й за 1 сбота-неделя годишно е най-ниската стойност на една акция. Въпреки това, ако половината от акционерите никога не използват своя уикенд, тогава стойността за временно ползване на собственост се увеличава до 2 уикенда годишно. Ако тези неактивни потребители не дадът под наем времето, то се понижава до 1 уикенд на година. Ако тези неизползвани срочни части са продадени на хора, които биха ги използвали, тогава стойността на временно ползване на собственост ще спадне с 50%. Освен ако събраният наем е по-голям от спада в стойността на акциите, собствениците на временно ползване на собственост правят икономическа грешка.

Използвайки тази обосновка, можем да приемем, че една система, базирана на такси, ще бъде или по-скъпа за своите потребители, или ще бъде по-малко печеливша за своите колективни собственици. Индивидуалният малък собственик може да се възползва от отдаването под наем на малкия си временен отрязък, но само за сметка на всички останали собственици на временно ползване на собственост. Всъщност цената на падащата стойност на временно ползване на собственост се споделя между всички собственици, докато печалбите са централизирани в единствения собственик, който решава да наеме своя дял.

Можем да заключим от това, че блокова верига се обслужва най-добре, като изобщо не се използват такси за ползване. Ако таксата за ползване трябва да бъде таксувана като алтернатива на ограничаването на лихвения процент, тогава тя трябва да бъде еквивалентна на закупуването на достатъчно акции и да се ангажираме да ги задържим достатъчно дълго, за да получим правото да ги използваме веднъж.

По друг начин, транзакционната такса трябва да бъде равна на минималното салдо по сметката, необходимо за извършване на транзакции веднъж седмично, и то трябва да бъде възстановено в края на седмицата. Да приемем, че минималното салдо в профила е $ 1 и позволява на някого да извършва транзакции веднъж седмично. Ако някой има баланс от 1 щ.д., който желае да извърши 5 транзакции наведнъж, те ще трябва да увеличат салдото си до $ 5 за една седмица преди или след сделките си.

На теория може да се формира пазар, в който потребителите могат да заемат необходимия залог. На практика е по-ефективно за потребителите просто да купуват и продават временните такси, необходими за постигане на желаната степен на ползване. С други думи, разходите за договаряне на микрокредити са по-големи от разходите за поддържане на баланс, подходящ за максимална седмична употреба.

Децентрализираното ограничаване на лихвените проценти на транзакциите може да даде възможност за нови видове децентрализирани приложения, които не са жизнеспособни, когато всяко използване на приложението изисква микроплащане. Този нов модел дава на разработчиците на приложения възможността да решат дали и кога да таксуват потребителите си за транзакции.