Спомен

Слънцето залязваше. Единствената мелодия бяха вятърът в кедрите и гласовете на птичките. Брил беше почти приключила със задачите за деня. Проверяваше капковото напояване в последния парник и с удовлетворение наблюдаваше буйната зеленина. Когато се увери, че всичко е наред избърса потта от челото си и излезе.
Слънцето все още мъждукаше иззад клоните на дърветата и тя се загледа в него.
-- Брил - каза някой зад нея - гладна ли си? Заповядай. - и ѝ подаде нещо увито в голямо зелено листо.
-- Здравей, Люк - каза тя - благодаря че си се сетил.
Брил взе зеления пакет и го разтвори. Там тя видя средно големи жълти топчета.
-- Картофи любимото ми. - каза тя и се зае с тяхното редуциране.
-- Днес ще има вечер на историите - добави Люк - а сега ако ме извиниш, едни дърва искат цепене - и тръгна.
-- Вечер на историите - каза си Брил и побърза да се прибере у дома, за да се преоблече и освежи. Тя обичаше вечерта на историите.
Но какво бяха те? В средата на общността, където тя живееше се палеше огън, хората се събираха и под танца на пламъците се разправяха истории за Старите Времена. Те бяха толкова увлекателни и драматични, че понякога Брил се питаше дали все пак няма и някакъв елемент на измислица. Все пак всички бяха научени да вярват най-вече на сетивата си и на своята трезва преценка.
Брил се запъти към центъра. Мина през няколко овощни насаждения, цветни лехи и градинки със зеленчуци. Когато пристигна дърветата бяха наредени и Алън ги палеше. Слънцето беше залязло и духаше хладен вятър. Голяма група от младите жители вече се бяха събрали. Поздравиха Брил с усмивка докато тя избираше къде да седне. Постепенно огънят се разгоря и се извиси до раменете.
-- Каква е програмата за тази вечер? - попита Люк, който седеше до Брил.
-- Ще ви разкажа за времето, когато човечеството за малко не е изчезнало. - каза Зен, най-възрастният член.
Всички останали притихнаха и заслушаха с интерес.
-- Това е историята, която моят баща ми е разказвал. Научил я е от своя баща, който я е научил от неговия баща, той от неговия и така до самите очевидци на събитието. В Старите Времена преди Прочистването цялата Земя е била населена с хора. Живели са от север до юг, от изток до запад в домове, които са били много високи, сякаш са стигали до небето. Пътували са от единия край на Земята до другия за няколко часа. Стигали са даже и до космоса. Тяхното ниво на развитие е било доста високо. Ако едно нещо е ставало на единия край на планетата всички са научавали за него преди слънцето да е залязло.
Зен спря в този момент и огледа лицата на младежите. По тях бяха изписани изумление и недоверие.
-- Но как тогава за малко не изчезнали, ще попитате вие. Целият този напредък създал у тях усещането, че те знаят всичко и че могат да намерят решение за всеки проблем.
Всички били забързани в гонитбата на успеха, докато ненадейно в една далечна страна не се появил вирус. Той бързо се разпространил навсякъде. Хората чиято длъжност била да информират останалите, казали че този вирус е много по-смъртоносен от останалите. Всички се изплашили и се затворили по домовете докато отмине. Но той не отминавал. Получавали се известия за все повече и повече хора, които са загинали и страхът и отчаянието на хората достигнали краен предел.
-- И така ли за малко всичко не са загинали? - попита Люк.
-- Ще разбереш, синко. Имало един учен, историята не помни името му, който бил много, много богат и красноречив. Той казал че е разработил чудодейно лекарство срещу вируса. То представлявало течност, която се инжектирала през игла. Ученият казал, че всеки, който се инжектира става неуязвим за вируса, но лекарството ще е ефективно само ако всеки един човек на света го използва. Ако това не стане, вирусът щял необезпокоявано да унищожи цялото население. Успял да убеди повечето водачи и хора, че това е единственото решение и че всички трябва да го вземат, за да се приключи с вируса и да се върнат към нормалния живот. Мнозина повярвали, че ще се справят с неговата помощ и най-накрая ще се справят с това бедствие.
В този момент очите на Зен, които бяха вглъбени, се изостриха.
-- Вие какво мислите? Как бихте постъпили.
-- Много ясно, че бих взел лекарството, за да бъда защитен от вируса и бих искал другите да постъпят така - каза Джеръми. - Това е най-логичното.
-- Да, много хора са мислели по този начин и са приели медикамента по препоръките на учения. Те вярвали, че така предпазват себе си и близките си и вършат правилното нещо. Бурята изглеждала преодоляна и надеждата отново се върнала.
-- Значи все пак има щастлив край - каза Люк.
-- Но през цялото време имало хора, които са били на различно мнение. Те смятали, че вирусът не е естествен, а изкуствено създаден. Създаден точно от същия учен, който предлагал лекарството.
Всички около огъня ахнаха.
-- Но защо?
-- Те твърдели, че ученият е луд и че главната му цел не е била да спаси човечеството от вируса. За него хората били истинският вирус и той искал да спаси Земята от хората, като ги премахне от лицето ѝ завинаги. И е щял да го направи, с това което представял за лекарство, но което всъщност било смъртоносна отрова.
Въпреки че бяха около топлия огън, слушателите усетиха студена тръпка, все едно са нагазили в студена вода.
Зен продължи:
-- Какво решение бихте взели сега? На кого бихте повярвали? Кой казва истината?
-- Пак бих взел лекарството - каза Джеръми - това с намаляването на населението звучи толкова неправдоподобно.
-- Аз не бих - намеси се Брил.
-- Защо?
-- Слушах внимателно и не се сещам за лекарство, което е ефективно само ако всички го вземат. Какво е станало после, Зен?
-- Хората са почнали да падат като мухи по улиците, магазините, навсякъде. Било страшно. Ученият твърдял, че за това са виновни хората, които се съмнявали в него, защото ако бяха взели лекарството, то е щяло да проработи.
-- Видя ли, Брил, бях прав - каза Джеръми.
-- Почакай малко хората, които са умирали, били ли са инжектирани с лекарството или не?
-- Много добър въпрос, Брил. Точно това направило впечатление на всички. Само използвалите това така наречено лекарство си заминавали.
Лицето на Джеръми пребледня.
-- Истината за намеренията на учения излязла наяве, но за много било прекалено късно, а тези които все пак за оцелели са открили, че са станали стерилни - каза Зен.
-- А какво е станало с учения?
-- Историята казва, че е бил осъден за престъпленията си и за наказание му дали от собственото изобретение.
-- Но как толкова много хора са се подвели? - попита отново Брил.
-- Това деца е огромната сила на думите. В света на думите няма разлика между истината, полуистината и неистината. Там те са неразличими. Винаги проверявайте каква е истината от първа ръка и се вслушвайте във вътрешния си глас.
-- Почакай малко, а откъде в този случай да знам, че това наистина се е случило? - настоя Брил.
-- Много добре, Брил, радвам се че усвои този урок. Няма как да се разбере каква е истината, защото това знаят само очевидците, но урокът в тази история е безценен. Запомнете го добре и го предайте на своите деца, за да не се случват подобни неща никога повече. - завърши Зен, а огъня си гореше и искрите хвърчаха във всички посоки.