Лейн приключваше с домашните си. Не си правеше много труд, защото не обичаше математиката, а и нямаше търпение да отиде да се поразходи в парка. Лятната ваканция наближаваше и имаше планирана почивка с нейни приятели до Ибиса.
-- Лейн, приключи ли със задачите? - провикна се майка ѝ.
-- Разбира се, за шестица е. - Каза тя докато си обуваше кецовете. Излезе и тръгна по улиците на Манчестър. Отиде в Санд Хил, любимия си парк и се разхождаше, любувайки се на зеленината. В природата ритъмът бе по-бавен и това ѝ харесваше. Все едно времето бе спряло. Видя един висок хълм и ѝ се прииска да го изкатери. Тръгна по пътеката. На няколко пъти се задъха, но това не я спря, гледката си струваше. Когато се погледнеше всичко от високо, се придобива перспектива колко дребни и нищожни са твоите проблеми.
Задъхана тя стигна върха, ръцете и бяха върху коленете. Пое дъх и вдигна глава. Това което видя прати ледени тръпки по цялото и тяло. Манчестър беше под краката ѝ, но това което я накара да реагира по този начин, бяха около дузината летящи чинии високо над него.
-- Да не сънувам? - помисли си тя и усети как губи почва под краката си.
Изглеждаха досущ като от някакъв научно фантастичен филм.
-- Това да не е някаква шега? Сигурно да, няма как да са истински. Балони са.
Докато си повтаряше това, тя се затича към дома си. За малко да се спъне. По улиците хората се бяха спрели и правеха клипове със смартфоните си. Колите също не се движеха. Лейн забеляза по лицата им объркване и страх, прикрити под нервни усмивки. Все пак всичко беше една голяма шега нали?
Влезе вкъщи и майка ѝ я посрещна.
-- О, Лейн, толкова бяхме уплашени, пробвахме да ти звъннем, но линиите бяха претоварени. Виж какво дават.
Телевизорът беше включен и четиримата с баща ѝ и брат ѝ се загледаха в новинарската емисия:
... шок от появата на НЛО над всички по-големи градове. Ето клипове, които нашите зрители пратиха от Лондон, Париж, Кайро, Пекин. Все още нямаме информация за произхода или намеренията им, но призоваваме всички да запазят спокойствие ...
В този момент предаването прекъсна.
На екрана се появи друго лице със сива униформа, правилни черти на лицето, високо чело и искрящо сини очи. На Лейн ѝ се стори, че те се взряха право в нея.
-- Поздравявам ви в Любовта и Светлината на Нашия Безкраен Създател. Аз съм Хатон и за мен е удоволствие да установим контакт с вас по този начин. От дълго време ви наблюдаваме и в последните няколко години вашето колективно съзнание достигна необходимото ниво на развитие, за да можем да установим контакт. Няма причина да се тревожите, ние също като вас сме граждани на вселената. Готови сме да споделим всичката си мъдрост и опит ако имате желание за това. Няма да ви се натрапваме, както е написано във вашите писания "Поискай и ще ти се даде". - тук той се усмихна леко - След малко ще продължат нормалните ви програми, простете за прекъсването. Оставям ви в Любовта и Светлината на Нашия Безкраен Създател.
Картината на телевизора се върна към останалия без думи водещ. Той се опита да се събере и да намери някакви думи.
-- Е, дами и господа ... както виждате ... нищо вече няма да е същото.
