Как държавата плати с европейско финансиране незаконен строеж в лагер за мигранти

Частно дружество, поставило нови фургони в лагера за временно настаняване на мигранти край Харманли, търпи сериозни загуби, тъй като възложителят на поръчкта Държавна агенция за бежанците не е платила за извършената работа. Причината е абсурдна – повече от година след приключване на строителството, възложено от държавата, местната власт все още не е издала разрешение за извършването му, тъй като никой не го е поискал.

А това прави построеното незаконно.

Фургоните са поставени в Регистрационно – приемателния център край Харманли през април м.г. по обществена поръчка, възложена от Държавната агенция за бежанците. Изпълнител е дружеството „Балкан контейнер”, а договорът на стойност 1.4 млн. лв. с ДДС е сключен на 3 април м.г. Финансирането на поръчката е осигурено от европейския фонд „Убежище, миграция и интеграция“.
Веднага след това в лагера започват и строителните работи, тъй като срокът за изпълнението им е твърде кратък – 30 дни. От „Балкан контейнер” финансират строителството със собствени средства, а в обема на предвидените дейности влиза изравняване на терена, изливане на фундаменти, поставяне на чакъл и монтиране на фургоните.

Тъй като лагерът е със специален режим за допуск

на външни лица влизането на камиони и строителна техника в него става с официално разрешение, издадено от заместник-председателят на агенцията за бежанците Кирчо Киров. Именно той е разпоредил на директора на приемателния център Славчо Янев, да осигури достъп на работниците до строителната площадка.
На 17 април м.г. – едва две седмици след сключването на договора с „Балкан контейнер”, кметът на Харманли – Мария Киркова изненадващо свиква пресконференция, на която съобщава, че Държавната агенция за бежанците е внесла в Общинската администрация искане за разглеждане на инвестиционен проект за изграждане и монтаж на контейнерните жилища. По време на пресконференцията кметът на Харманли обяснява, че с изпълнението му капацитетът на центъра трябва да бъде увеличен с места за около 400 души. Освен контейнери в „малкият град“, както го нарича самата тя, трябва да има осветление, да бъдат изградени водопроводна мрежа и пречиствателна инсталация.
Според казаното от Мария Киркова тя е била информирана за строителните дейности едва след началото им, но изразява
категорично несъгласие капацитетът на лагера да бъде увеличаван.
„Аз като кмет твърдо заявявам, че съм против допълнително поставяне на фургони и увеличаване на капацитета на центъра в Харманли, казва Киркова, цитирана от БиТиВи. В момента капацитетът е 2710, пребиваващите са приблизително около 1200 -1300 човека. Харманли е малко градче, а е с един от най-големите бежански центрове”.
Истинската изненада обаче идва след края на пресконференцията, дадена от кмета на Харманли. Тогава журналистите са били поканени да се изкачат до последния етаж на един от високите блокове в кв. „Дружба“ в Харманли, който се намира в непосредствена близост до центъра за временно настаняване на мигранти. Това, което те виждат и заснемат са вече поставени фургони и изградена инфраструктура около тях. На кадрите се виждат и
работници, които извършват само довършителни работи.
Искането на Държавната агенция по бежанците, да й бъдат издадени строителни книжа за изграждането на фургони в лагера край Харманли, е разгледано от местния Експертен съвет по устройство на територията едва в края на април м.г. – на практика месец след официалното начало на строителните дейности и две седмици, след като се оказва, че те са приключили. На основание на становището, изготвено от съвета, главният архитект на Харманли Янчо Апостолов отказва да разреши строителството, което още повече заплита възела на абсурда.
Апостолов отказва да издаде строително разрешение с формалния мотив, че не е изследвана съществуващата подземна инфраструктура. „Поради това, че не бяха спазени сервитутите, ние този проект не го оценихме и го върнахме, като им препоръчахме да си направят Подробен устройствен план (ПУП) за застрояване, където да са отбелязани всички неща, обясни пред „За истината“ Апостолов. Трябва да се извършат и проучвания къде минават комуникации, кабели и други неща. Най-добре беше от Държавната агенция по бежанците да си направят един Генерален план”.
Отказът за издаване на строително разрешение дава основание на агенцията да прекрати договора за изграждането на обекта.
„Изпълнителят не е представил инвестиционен проект,
който да отговаря на изискванията, посочени в документацията за обществената поръчка, договора и действащите нормативни актове в страната“, пише в официално становище на институцията по случая. В него се обяснява още, че от „Балкан контейнер” са пристъпил към извършване на същински строителни дейности преди съставянето протокол за предаване и приемане на одобрения проект и преди издаването на разрешение за изпълнение на конкретния строеж. Така договорът е развален едностранно от държавната агенция „поради виновното му неизпълнение от страна на изпълнителя“. А като последица от това към „Балкан контейнер” по него не са извършени никакви плащания.

Всички тези действия обаче не дават отговор на два важни въпроса:

Първо – на какво основание зам.-директорът на държавната агенция Кирчо Киров е разпоредил на директора на лагера в Харманли да допусне в него строителната техника на „Балкан контейнер”? И второ – защо проектът за поставянето на фургоните е внесен в местната общинска администрация едва след подписването на договор за изпълнението му?
Сега от „Балкан контейнер” обвиняват Държавната агенция за бежанците в некоректност. От дружеството твърдят, че изработването на Подробен устройствен план и издаването на виза за проектиране е задължение на възложителя, а не на изпълнителя.

„Ние считаме, че с неизпълнението на това свое задължение възложителят е възпрепятствал действията на изпълнителя“,

написаха от „Балкан контейнер” в отговор на въпрос, зададени от „За истината“.
Въпреки, че случая бе разгласен от медиите, веднага след реакцията на кмета на Харманли в средата на април м.г. оказа се, че в РДНСК – Хасково и до този момент не знаели за него, тъй като казусът не попадал в компетенциите им. На въпроса дали са били информирани за строителството, извършено в центъра за временно настаняване на мигранти от там отговориха следното: „РДНСК или Регионален отдел „Национален строителен контрол“ – Хасково не е компетентен орган по отношение на контрола по поставянето и ползването на преместваеми обекти. Той се издава по Наредба на ОбС. Решенията за поставяне не се обявяват пред органите на ДНСК. При тях не е получено съобщение по надлежния ред за издаване на разрешение за строеж“.

Заключението

в писмото гласи, че „Регионален отдел „Национален строителен контрол“ – Хасково към Югоизточен централен район не разполагат с информация за постановяване на фургони в РПЦ Харманли“. С други думи, след като официален сигнал за извършеното незаконно строителство не е подаван до отдела, за него той не съществува.
Повече от година трае спорът между държавната администрация и частната фирма. Тя е инвестирала над милион лева и не може да се вземе парите за реално извършена работа. Сега двете страни – „Балкан контейнер” ООД и Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет си отправят взаимни обвинения и очакват съдът да посочи изход от абсурдната ситуация, в която се намират.